Неделни Беседи 21.12.1919 Неделя, София

↑

⇐ ПредыдущаяСтр 126 из 126

Това са хората на миналата култура. А хората на бъдещата култура, които ще имат за девиз да правят добро от любов в съботен ден, това са новите хора. И те имат на челото си особен знак, а под езика си имат особено камъче. Езикът, очите на тези хора са другояче устроени. Техният поглед е дълбок, в него няма никакво раздвояване. В очите им има само една мисъл, а тя е Любов и безкористие. Празни думи са "любов" и "безкористие", нали? Разбирате ли, какво нещо е безкористие, опитвали ли сте го поне един път в живота си? Опитали ли сте поне един път през живота си, какво нещо е Любов? Един евангелски проповедник ми разказваше една своя опитност: дълго време той се молил Богу да му даде възможност да опита Божествената Любов. Един ден го обхванал Духът и той се почувствал като надут, легнал на корема си, не могъл да се побере в себе си, боял се да не се пукне, толкова широко и пълно нещо го обладало. Започнал да се моли на Бога да го освободи от тази широка любов, за която не бил готов, легнал на корема си и започнал да рита. Защо ритал? - Защото не искал да даде. Когато някое дете вземе една ябълка, а майка му иска да я вземе, то рита. Защо? - Защото не иска да я даде. Конят рита. Защо? - Защото не иска да даде. Хората говорят лошо с езика си. Защо? - Защото не искат да дадат. Затова е позволено на новите хора да правят добро в съботен ден, за да повдигнат човечеството. Съботата е ден Божествен, който ще ни повдигне и преобрази съвършено, а с това и ние ще преобразим света. Не казвам, че като дойде съботата, ние ще трябва да напуснем всички занаяти. Не, занаятите ще се осветят и ще бъдат добро за нас, ще бъдат обосновани на това, да правим добро в съботен ден. Не разбирайте, че аз искам да разрушавам вашите възгледи. Не, аз искам да махна праха от очите ви. Като дойда при вас, най-напред ще ви науча, как да си измивате очите, ще ви дам вода за тази цел, а после ще приказваме. Учили ли сте изкуството да си миете очите? Аз бих ви препоръчал да направите следния опит: ако си неразположен, или не можеш да разбереш някой предмет, или някой човек ти е неприятен, вземи един леген с чиста изворна вода, подигни очите си към Бога, сложи лицето си вътре в легена, отвори очите си, направи няколко мигания във водата и кажи: "Искам моя ум да бъде чист като тази вода", тогава виж дали си изменил настроението. Ако не си го изменил, сложи лицето си още един път във водата. Направи това няколко пъти и виж какъв ще бъде резултатът. Водата е емблема на живота. Ние трябва да вложим в себе си мисълта, да правим добро. Всеки от вас трябва да си каже: "Аз ще бъда добър." Но това да не става механически. Това показва, че ще трябва да посаждаме в нас всички плодни дървета от райската градина. Когато дойдат новите хора, тогава в сърцата, душите и умовете им, ще може да виреят тези възвишени мисли и чувства. При сегашните ваши схващания не може да се разберем. Като ме слушате, вие ще кажете: "Този човек православен ли е, като говори така? - Ако е православен, вярно говори, но ако не е такъв, не го слушайте." Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: "Евангелист ли е?" Ако не е, ще каже: "Не го слушайте, не може да говори истината." А някой патриот ще каже: "Ако е патриот, вярно говори, но иначе не е вярно, това което казва." Някои питат: "Завършил ли е нещо? Ако е завършил, ако е учен, вярваме му." Ако ме слуша някой учител, ще каже: "Ако е учител, вярваме му." Започват всички хора да приказват, но не е тази Божествената мярка, с която може да мерим нашите постъпки. Може да съм православен, евангелист, патриот, някой учен или какъв и да е друг, но това още не показва, че говоря право. Може да съм заинтересуван, може да проучвам Евангелието от интерес, за да видя, дали ще мога да се прехранвам с него и т.н. Евангелистите ще кажат: "Православните свещеници изнудват." Ами другите не изнудват ли? Да, православните изнудват с котлето на лице, а протестантите по скрит начин, отзад. Това на какво прилича? Един турчин си купил овен за байряма и го сложил на гърба си, за да го занесе на ходжата, да му чете. По пътя овенът го ритал много по гърба. Турчинът се ядосал и през целия път го ругал, казвал му домуз (свиня), гяур и пр. Като стигнал при ходжата, му казал: "Аз нося един овен да му четеш, ще го коля за курбан, но по пътя го ругах много, защото той ме рита по гърба. Става ли той за курбан?" Ходжата му отговорил, че този овен е негоден и ще трябва да донесе друг. Купува турчинът втори овен и го занася на ходжата. По пътя овенът пак ритал, но турчинът си мълчал и си мислил: "И ти си като онзи, и ти риташ, но няма да ти казвам нищо, защото ще трябва да купувам трети." Аз казвам: ако риташ и ти си от тях.

Затова е позволено човек да прави добро в съботен ден. - Човек трябва да излезе извън своя егоизъм, да отвори душата си за Божественото слънце, да излезе от рамките на сегашните си възгледи. Сегашното човечество е пълно с лицемери. Гледам, мъж и жена вървят тихо, благочестиво, но едновременно и двамата се контролират, да не би единият или другият да поглежда тук - там. "Религия!" Когато мъжът го няма, жената е свободна да си поглежда където иска, но дойде ли мъжът, жената става благочестива. Така е и с мъжа. Това било "религия!" Защо мъжът или жената в присъствието един на друг, да не са свободни да поглеждат където си искат? Какво лошо има в това? Това ограничение произлиза от факта, че в нашата душа няма събота. Някои ме запитват: "Кога ще се облагороди човечеството, кога ще се запознаем с новите идеи?" Казвам: новите идеи не могат да дойдат, докато не дойде съботният ден, докато не се научим да правим добро в събота. Вземете всички съвременни писатели, от какъвто калибър и да са и ми покажете един от тях, колкото виден и да е той, който да посочи един начин, един прав път, по който трябва да живеем. Всички имат една тактика, започват въведението, а като прочетеш цялата книга, същественото остава неразрешено. Този автор пише в книгата си, че разрешението на този въпрос ще намерите в книгата на еди - кого си. Отправяте се при другия автор, но и той не разрешава главния въпрос и ви отправя при трети автор. Започвате и него да четете, но и той не ви задоволява. Ходиш, ходиш, от автор на автор и виждаш, че всички са търговци. Единият казва: "В мен няма такава стока, каквато ми искаш, иди при друг." Този вторият казва: "Аз свърших, каквото ми искаш, иди при друг." Отиваш при трети и той казва същото и т.н. Най - после ти казват: "Ще остане до второ разпореждане и когато дойдат нашите стоки, когато направим сделките си, ще ти услужим." Така е било, ще обикаляш дюкяните. Но за бъдещата култура трябва да имаме поне 2-3 ръководни правила, които да прилагаме в живота си: 1-во - Заради Любовта на Бога мога ли да извърша това? 2-ро - За доброто на моята душа мога ли да направя това? - 3-то - За благото на моя ближен мога ли да сторя това?

Аз съм дошъл да кажа една велика истина, какво говори Господ, Когото познавам много добре. Комуто съм казал тази истина и я е проверил, винаги е имал резултат. Всичко, което казвам, подлагам на строг научен опит. Всеки, който иска да направи с мен опит, не може да се отърве така лесно. При мене са идвали някои да ги лекувам. Аз ги питам: “Вие сте обиколили всички лекари, готови ли сте сега да служите на Бога, да посветите на Него живота си? Ако сте готови, добре, ще ви помогна.” Някой иска знания. - Готов ли си да посветиш живота си на Бога? Ако си готов, ще ти открия някоя велика тайна, а ако не си готов, ще ти говоря за ябълки, круши, листа, клончета и други подобни, но няма да ти кажа никаква тайна. И аз си имам известни ръководни правила, които никога не престъпвам. Ще ме попитате: Защо ще постъпя така? Отговарям: готов ли си да правиш добро в съботен ден, готов ли си да служиш на Господа, Когото аз познавам, от Когото произтичат всичките блага, Който е направил всичко в света и Който е дал живота на хората. Готов ли си да Му служиш? - Тогава и аз съм готов да ти служа. Но ако не си готов, аз ще ти говоря само за лук. Това е категорично учение и всички велики учители са правили така.

И така, Новата култура изисква да се прави добро в съботен ден. Ако бихте приложили новите правила, голям резултат щеше да има. От толкова години в София, аз си хабя езика, но резултатът е малък, защото няма съботата. Това, което изисква съботата, го няма. Аз забелязвам това даже и между моите най-близки. Щом се съберат, стоят един до друг, но се чувства една натегната атмосфера помежду им, не се спогаждат. Казвам: празнувате съботата в себе си, но аз ще ви говоря за лука. Знаете ли, че ако бихте отишли на Небето, само за един лош поглед като тези, които отправяте тука на земята, биха ви изключили за 10 000 години? Ако един ангел би погледнал на криво ще го изключат за 10 000 години от Небето. Толкова строго е правилото! Някои от вас искат да отидат на Небето. Благодарете, че не сте там при сегашното си състояние. Сега ви прощават, защото сте на земята в опитно училище. На земята е всичко позволено, но в онова чисто място, за което се готвите, човек трябва да бъде съвършен. Там опити няма. В онзи свят няма скърби и плач. И в Писанието е казано: "Ще обърша сълзите им и скръб няма да има, всички ще бъдат радостни и весели." Знаете ли, какво е радост и веселие? Какво велико самопожертване е от страна на някой ангел, който се занимава с разрешаването на велики въпроси и като види, че някоя душа страда, веднага напуска работата си и отива да помогне, да я утеши. Кой от вас би направил това? Наистина, ние бихме направили много нещо за известни хора, ако те ни са симпатични. На симпатичния човек всеки може да направи услуга. Един кавалер е готов да услужи на симпатичната мома с всичко, от което тя се нуждае, но грозна разногледа камбуреста мома нея никой не поглежда. Питам: какви са вашите убеждения, щом постъпвате така?

Ако дойде Христос, на когото се надявате да оправи света, мислите ли, че той ще говори навред. Изпъдете този дявол от вас, който е обсебил всички ви. Доста вече 8000 години слугуване и робство на него! Кажете на този дявол: "Вън! Ще си вземеш всичките си пъртушини и пари!” - Да излезе на двора, но вътре в душата ви да не остане ни помен от него. Кажете му: "Ако ти не излезеш, ние ще излезем." Много пъти дяволът не се съгласява да излезе и ти започваш да правиш договор с него, да се помиряваш. Не, свърши веднага с него.

Защо Христос е разделил този стих от прочетената глава, дали по случайно съвпадение? "Колко е по-добър човек от овцата!" Това значи: колко е по-добро доброто от съботата! И аз слагам съботата като емблема на Любовта. Ако правите добро в съботен ден, всички болести, всички нещастия ще изчезнат от вас. Това може да го знаете като нещо положително. Ако детето ти се разболее, прегледай коя събота не си направил добро. Поправи грешката си, търговията ще ти тръгне. Написал си някоя книга, не ти върви продажбата и, поправи грешката си, работата ще ти тръгне. Съботата ти бърка във всичките работи, затова бъди изправен към нея, всичко ще ти бъде добре. Този въпрос за мене е много ясен. Някой ме пита: "Защо да правим добро?" Без да правим добро, не може да направим крачка напред, това е математическа аксиома. Ако тръгнеш на път без хляб, някъде ще отидеш? Направете опит, колко километра може да извървите без хляб. Може да извървите например, 50-60, най-много 100 километра, но после ще спрете. Следователно, доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и еволюира в този свят. Всяко знание, всяка Мъдрост ще се обосновава върху плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да забогатееш и да се развиеш в най-широк смисъл.

Всеки ден има свое предназначение. Но хората като не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. За пример, в първия ден Бог казал: Да бъде виделина и видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер и станало утро - ден първи. Това е неделния ден, денят на виделината. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тези два живота и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро - ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. низшият живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода - море, а сушата - земя. И видял Бог, че това е добро и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал - да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер и станало утро - ден трети. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да различат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто - сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И така, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята, заедно с голямото светило - умът и малкото светило - сърцето, да владеят на деня и нощта и да различат виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро и станало вечер, и станало утро - ден четвърти. И рекъл Бог в петия ден - водата да произведе всички видове гадини одушевени и птици, да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже, това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро и ги благословил, да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро - ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното по образ и подобие свое, да владее над морските риби - над своите земни желания, над небесните птици - над своите мисли и над скотовете на цялата земя, значи - на своите пориви, над всичките гадове, които пълзят по земята, т.е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека Своето дихание, дал му е разумната душа да Го познава във всичките си пътища и да работи и действа така, както Бог е работил.

И така, когато искаш да посетиш някого, да осветлиш живота му, ще отидеш при него само в неделята, защото тя е ден на виделината, ще му занесеш, значи виделина. Когато искаш да посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си и пр.

А в седмия ден Бог си починал. Това подразбира: че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека. Затова го е поканил да участва в това велико Божествено дело на Божествения живот.

И така, приложете съботата в живота си, по новия начин, опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празнични дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия му живот.

Познавательные статьи:



Техника прыжка в длину с разбега

Тактические действия в защите

История Олимпийских игр

История развития права интеллектуальной собственности