Quot;а и във вашия закон е писано, че на двама человека свидетелството е истинно" (йоан 8:17)

↑

⇐ ПредыдущаяСтр 118 из 126Следующая ⇒

1919_11_16 Двамата свидетели

Издателство Бяло Братство неделна беседа

ДВАМАТА СВИДЕТЕЛИ

"А и във вашия закон е писано, че на двама человека свидетелството е истинно" (Йоан 8:17)

Всяко външно свидетелство е проявление на един вътрешен разумен подтик на душата. Защо именно на двама души свидетелството е вярно, а не на единия и кои са тези двамата? Ако в съвременните съдилища двама съдещи се повикат двама, трима или десет души свидетели, които обичат да лъжат, или които не обичат да говорят истината, съдиите няма да вземат под внимание тяхното свидетелство. Мисля, правниците ще ме подкрепят в това твърдение. Имайте предвид, че говоря принципно; не засягам някой човек, за мене човешката личност е нещо относително в своята проява. Някои може да помислят, че в беседите си за тях говоря, ни най-малко. Питам ви, кое е реалното в света, цветът или плодът, листът или клончето, плодът или семката? Те са относително реалности. Ако в света вие играете ролята на лист, ако играете ролята на цвят, на клонче или на плод, или на семка, това са все различни положения, които в математиката се наричат вариации, пермутации и комбинации. Разбирате, какво значи вариации в математиката. Може някой път да се позанимаете с тях. Вариация значи нареждане, пермутация - разместване, а комбинация - съчетание. Но ако вие сте една вариация или нареждане в живота, по какво ще се отличавате? Във вашия свят влизат известни величини, които образуват известни съединения и вие сте една група или едно съединение от тия величини. Величините - това са елементи на проявения ваш живот. Математиците казват, че вариациите са съединения, в които не влизат всички елементи и имат класове. После те казват, че пермутациите са размествания, в които влизат всички елементи, следователно, нямат класове. Комбинациите пък са съединения, в които не влизат всички елементи, имат класове и клас от клас се отличава поне с един нов елемент. Към коя категория мога да ви класирам? Може вашият живот да върви само по нареждане, може да върви само по разместване и може да върви по едно съчетание на нещата, на величините. В тези математически определения се крият дълбоки истини, които сега нямам време да обяснявам, защото те са сухи кости и трябва много години да работя над тях, за да им дам живот. Такъв е законът на Природата. Има семки, които израстват в шест месеца, като например тиквата и дават плод, а други семки, дърветата, които цъфват в 100 години веднъж. Не можем да изменим реда на нещата, който Бог е положил в Природата, защото, ако го изменим, съдбата на нашия живот се изменя и се ражда кармата. Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция. Следователно, би било полезно за онзи, който обича математиката, да се позанимае с тези вариации, пермутации и комбинации. Трябва не само да мислите, че много знаете, но и да опитате знанията си; не само да ги определяте, но да боравите с тези величини и елементи. Да кажем, има нареждане от комитета, да се даде на човек по един килограм захар, то е една вариация. Може да чакаш дълго време, а може и да се върнеш със счупено ребро, следователно, ще кажеш, че вариацията е излязла несполучлива. Колкото по-скоро вземеш захарта, без да изгубиш време, толкова вариацията ще излезе по сполучлива. Разбира се, тази вариация няма нищо общо с онази в математиката; тя е само едно отражение на онзи велик духовен закон, който работи в нашата душа. Ще се върна на предмета. Кои са тези двама, които свидетелстват? Когато българинът иска да съгради някоя колиба, забива, първо два колеца и те са двамата свидетели и Господ му казва: "Сега можеш да съградиш колибата." Отгоре на двата колеца той поставя един триъгълник и започва градежа. Когато вие искате да насновете платно, пак трябва да имате двама души, две жени, една в началото, друга в края, да навият платното. Едната жена ще увие наснованото около кръста, а другата ще почне да го навива на кросното и това трае 3-4 часа, докато образуват тази пермутация, това разместване на нещата. Ще ви се види много смешно, че тези две жени нямат съгласие: едната тегли назад, а другата напред, като рака и щуката. Само така може да върви работата. Някой път, да кажем, мъжът е опнал платното, а жената увива и казват: "Защо тегли мъжът, ами не слуша жената." Тегли, защото иначе няма да се наснове платното. В този момент, той не трябва да слуша жената, докато се наснове то. Някой път жената тегли, а мъжът насновава и зависи, кой навива кросното. Аз ви нахвърлих една мисъл наглед проста, но иначе дълбока.

Двамата свидетели пък в Природата са светлината и топлината. Тяхното свидетелство е всякога вярно, защото там, където те проникват, има живот и растене, а там, където не дадат своето свидетелство, няма никакво движение, никакъв извор, никаква растителност, никакъв живот. Това е в Природата. А в човека, тези двама свидетели са нашият ум и нашето сърце. Там където нашият ум и нашето сърце говорят заедно, тяхното свидетелство е вярно, както и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама души е вярно. Христос навежда тази мисъл и казва: "Аз съм който свидетелствам за себе си и Отец е, който свидетелства за мен." В духовния свят, двамата, които свидетелстват, са Отец и Син и тяхното свидетелство е вярно. В ангелския свят, двамата, които свидетелстват, са духът и душата. В човешкия свят, са умът и сърцето. В природата са светлината и топлината. Имате една лестница на възлизане. Следователно, когато ние искаме да изменим нашия живот, трябва да разберем нещата по-обстойно. Ако се движим отгоре надолу, ние трябва да имаме предвид топлината и светлината, понеже те са отражение на Божествения свят; следователно, нашият ум трябва да бъде всякога в съгласие със светлината, а сърцето с топлината. Там, където няма светлина, умът не мисли, а там, където няма топлина, сърцето не бие. Това не са само положения, твърдения, но Велик закон. И когато ни запитат, коя е мярката или кое е доказателството, с което ние можем да докажем известни истини в Природата, ще употребим светлината и топлината; ако доказваме истини в човешкия живот, ще употребим ума и сърцето; ако доказваме истини в духовния свят, ще си послужим с духа и душата; ако доказваме истини в Божествения свят, ще се отнесем към Отца и към Сина. Не си бъркайте умовете с онези философско - богословски заключения, които казват, че Синът е проявление на Отца. То е, според моето схващане, едно криво определение на съвременния наш живот, защото, ако Синът е проявление, то е една сянка. Да се прояви нещо, то е външната страна, а Синът е нещо повече от проявление. Сърцето не може да бъде проявление на ума, нито пък умът - проявление на сърцето. Те могат да си съдействат в проявленията, но това са вариации, пермутации и комбинации - нареждания, размествания и съчетания. Мисълта още не ви е ясна: сега се снове платното и не виждате нищо изтъкано. Христос се обръща и казва, че и във вашия закон, свидетелството на двама души е вярно. Ние трябва най-напред да отстраним всяко съмнение от нашия ум. Съмнението в истинския живот не носи никакво добро. И в съвременния живот има хиляди причини, да се яви съмнение в нас. Как може да очакваме от другите хора това, което те не могат да проявят в дадения момент? Може ли вие да очаквате от ябълката зимно време, плодове? Ще се разсърдите ли, че тя не е била достатъчно милостива и учтива към вас? Няма защо да се сърдите, защото тя ще ви каже: "Не навреме сте ми дошли нагости." Някои от съвременните хора живеят в пролетта, други в лятото, трети в есента, а четвърти в зимата. Някои казват, че всички хора са еднакви. Не са всички еднакви. Някои образуват група от вариации, други от пермутации, а трети от комбинации. Същото се казва и във вашия външен закон, който е подобие на вътрешния, понеже долното, земното, е подобие на Небесното. Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. На съвременното общество, именно, това му липсва и то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение. Едно време, когато Господ създал света, тогава вярата и знанието, които били две богини и сестри горе в Божествения свят, решили да слязат долу, да помогнат на хората. На Небето те се познавали и се обичали, но като слезли на земята, едната влязла в ума и там се облякла според закона на ума, а другата влязла в сърцето и се облякла според закона на сърцето. Като ги впрегнали хората на работа, те мили паници, кълцали лук, готвели месо и лицата им станали толкова грозни, че сестрите не могли да се познаят. Казва някой: "Аз имам вяра." Да, вяра, която готви лук, която пържи месо, която мие паници, която се бори със съмнение. Така и тези две сестри, вярата и знанието, не се познали и почнали да се карат и да се препират: коя е първа, вярата или знанието? И така целият свят се разделил: едни взели страната на вярата и станали религиозни, а други хора взели страната на знанието и станали материалисти. И започнали бомбардирането: "аз съм учен, ти си невежа; ти имаш вяра, но си първокласен глупак." И сега имаме хиляди томове написани върху материалистична философия и вярата, но тези две сестри още не са се помирили. Когато Господ видял, че се скарали, пратил Сина си да ги помири. Казват някои: "Как ще се помирят?” - Чрез самопожертване.

Познавательные статьи:



Техника прыжка в длину с разбега

Организация работы процедурного кабинета

Области применения синхронных машин

Оптимизация по Винеру и Калману