Неделни Беседи 28.09.1919 10:00 Неделя, София

↑

⇐ ПредыдущаяСтр 116 из 126Следующая ⇒

Неделни Беседи 28.09.1919 10:00 Неделя, София

1919_11_09 Бог е говорил

Издателство Бяло Братство неделна беседа

БОГ Е ГОВОРИЛ

„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил, а този не знаем отде е.” (Йоана 9: 29)

„На Мойсея Бог е говорил.” Дали евреите знаеха, че Бог е говорил на Мойсея, това е въпрос Казвам: Ако х + y = 20, то х = 20 – у. На какво са равни величините х и у, сами ще си отговорите. Да говори Господ на хората, това не е чудно. В говоренето няма нещо необикновено. Някой виден професор от университета може да говори на слугата си. Какво от това? Слугата ще каже, че еди-кой си виден професор му говорил.

Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил. Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си. Това са две различни положения. Следователно, вие не трябва да се самозаблуждавате.

„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил.” Под „Мойсей” в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато. „Тоя отде е, не знаем.” – Това е новото в света. Мойсей представя стария порядък в света, който всички знаем. Христос е новото, което иде в света, и което не знаем. Нима волът не познава своя дам, в който постоянно влиза и излиза? Ако кажете на вола, че може да се направи някакво преобразование на неговия дам, той ще възрази; че не иска. – Защо не иска? – Защото намира, че по-хубаво нещо от неговия дам няма. Това са разсъжденията на мнозина учени и- философи. Взимам думата „учени и философи” в широк смисъл, като общи принципи. Аз не защищавам никого, нито упреквам някого. Според мене, хората са еднакво ценни, независимо от това, дали правят добро, или зло. Те са двете неизвестни х и у, които се равняват на 20. Изчислете, на колко е равен х и на колко – у. Двете величини х и у са добрите и лошите хора, с които по необходимост трябва да работите. Без добро и зло, никакъв прогрес не може да има. Така е поставен тоя въпрос в природата, така и аз го разбирам. Как вие го разбирате философски, това е друга работа. Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принциплно, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някаква идея. Човек може да бъде наложник и на някакво верую. Опитал ли е той плодовете на своята идея, или на своето верую? Плодовете могат да бъдат и лоши, и добри. И добрите, и лошите хора любят; и честните, и нечестните любят. – Каква е разликата между едните и другите? Разликата е само в нашите умове, в нашата мисъл, според която приемаме, че едни хора са добри, а други – лоши. Един художник може да нарисува вашия образ, да тури няколко бръчки, да измени чертите ви и да каже, че сте лош човек. Вярно ли е това? Тоя образ е чужд, а не ваш. Той е изобретение на художника. Тъй щото, човек може да прави с тялото си, каквото иска, но душата му е неуловима, никой не може да я засегне. Тя остава всякога Чиста и непорочна. Каквито усилия и да правят хората, душата не може да се улови,

Познавательные статьи:



Коммуникативные барьеры и пути их преодоления

Рынок недвижимости. Сущность недвижимости

Решение задач с использованием генеалогического метода

История происхождения и развития детской игры