Quot;за то е позволено да прави някой добро в съботен ден. " (матей 12:12)

↑

⇐ ПредыдущаяСтр 125 из 126Следующая ⇒

1919_12_21 Денят на доброто

неделна беседа

ДЕНЯТ НА ДОБРОТО

"За то е позволено да прави някой добро в съботен ден." (Матей 12:12)

Съботата е спорен ден или свещен ден. Спорните неща, са скъпите неща в живота. Целият спор в света се дължи на скъпите, хубавите неща. Много спорове ще има и за хубави моми, много глави ще бъдат разбити за тях. Защо? - Защото са хубави, стройни, а за грозните моми не става и въпрос. Съботата е красива мома, аз я наричам ден на Любовта. И действително, този ден, който трябваше да бъде благословен за човечеството, сега става спънка за него. Онези, които искат да признаят съботата, не искат да я празнуват, си имат по една събота. Всеки човек си има в живота по една събота, а тя е денят на почивката, на яденето, на пиенето, денят, когато човек се облича добре.

Какво е разбирал Христос под думите: "Затова е позволено да прави човек добро в съботен ден?" На кой човек е позволено? - На онзи човек, който стои по-горе от овцата, разумният човек. Хората не могат да разберат смисъла на съботата. Това е денят в който да знаеш, как да промениш настроението на ума, на сърцето си, да промениш настроението на душата си и на духа си. Съвременните православни, католици и евангелисти празнуват неделята, а съботяните и евреите празнуват строго съботата. Евангелистите нищо не правят в неделя, а съботяните в събота както и евреите. Евреинът счита за грях даже да си намаже обувките, да си накладе огъня или да направи някоя друга работа, но когато дойде да вземе някому лихва 10, 15 или 20%, не счита това за престъпление. Това е разбиране буквата на съботата, т.е. има събота на буквата. Казано е в Писанието: "Буквата умъртвява, а Духът оживотворява." Под думата "буква" всякога се разбира ограничение. Например, когато някой момък се жени, той казва на момата: "Аз ще те оставя да празнуваш съботата, т.е. в дома ми ще бъдеш свободна. Аз ще те любя, ще те обичам." Но щом се ожени, той слага другата събота и казва: "Това не е като във вас." Започва тя да работи в кухнята и оттам никъде другаде не може да излезе, не се позволява никаква събота. Съвременните религиозни разбирания внасят същите идеи в човешките умове, с които се ограничават и сега спорят, дали съботата да празнуват или неделята. Не спорят, дали трябва да се обичат, а - дали да празнуват съботата или неделята. Турците празнуват петъка, а българите имат три дни: вторник, петък и неделя, а понякога празнуват и половината от съботата. Защо българите празнуват вторника, петъка като дни, в които не се работи, а после и неделята? Защото така е писано в техния обичаен закон. Христос определя съботата като ден, в който е позволено човек да прави добро. Как е възможно човек да прави през другите дни добро, когато той е зает с другите си работи? Понеже седмият ден е на Господа, казва се, че е позволено някому да прави добро в съботен ден. Не мислете, че празнуването на съботата става като някакъв механически процес, чрез който ще станете по-добри. Аз наричам съботата ден за наука, в който човек трябва да работи и гради. През шестте дни човек ще се мъчи и труди, а през седмия ден ще работи. В първия ден ще се мъчи, във втория ще се труди, а в седмия ден ще работи. Работата е най-възвишеното, най-благородното, най-великото нещо в света. Тя е най-великата наука на бъдещето. Затова е позволено да прави някой добро в съботен ден. "Не само че не е забранено, но е позволено", казва Христос. А в оригинал означава, че човек трябва да прекара съботата само в добро. Сега да определя, какво означава думата "добро". Думата "добро" определя качествата на всички наши действия, то е плодът, а Христос казва: "По плодовете ще се познаят." Не може да има добро в човешкия живот, ако няма плод. Следователно, добродетелта не е нещо отвлечено, а реално, това е есенцията на човешкия живот. Смисълът на човешкия живот е добро. Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта са силите, които работят за доброто, за да се реализира то в човешкия живот. Както плодовете определят качествата на дървото, така и доброто определя качеството на човека. За да обичаме плодните дървета, ние се ръководим от качеството на техните плодове. Онази ябълка, която дава най-доброкачествени плодове, се ползва от нашите най-големи грижи, най-голямо внимание и обич. Защо? - Защото плодовете и са хубави и вкусни. Ако тази ябълка престане да дава плодове, няма смисъл да я отглеждаме. В духовния свят човекът е дърво. Както плодните дървета са необходими за човешкия живот, така и човешките добродетели са необходими за ангелите, защото чрез тях те се хранят. Ако ме запитате: "Защо ангелите се интересуват от нас?” - Защото имат нужда от плодовете на нашите добродетели. За да може да разберете дълбокия смисъл на това добро, трябва умът, душата и сърцето ви да бъдат в пълна хармония. Човек не може да прави добро, ако умът, душата и сърцето му, не са в съгласие. Щом мислите, дали трябва да се прави добро или не, вие сте от ниска култура. В Небето няма двусмислие за доброто. В духовния свят никак не става въпрос, дали трябва да се прави добро или не. Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Всяка мисъл и всяко благородно чувство произтичат от доброто, което вършим. Добрите желания и добрите мисли произтичат от доброто, те са процес на растене в нас. Когато посеем една семка, ние имаме първия процес - поникването на растението, втория - на прорастване, третия - на цъфтене, а четвъртия процес връзване на плодове. Следователно, доброто, плодът в човека, може да се яви само в неговата душа, а в окултизма наричат това причинно тяло в човека. Всяка семка е една причина. Съвременната култура, движението на човечеството се дължи на тези семки на доброто от миналото, а в бъдеще тези семки ще дадат бъдещата култура. Всички други педагогически възгледи за възпитанието, аз наричам дресировка, т.е. безплодни растения. Такова е, например, растението фикус. Има ли то някакъв плод? - Няма. Много хора в съвременния живот приличат на фикусите. На земята може да растат фиикуси без плодове, но на Небето не може да има такива. Ако искаш да бъдеш небесен фикус, трябва да имаш плод. От какво се парализират човешките добродетели? - Те се парализират от ниския ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. За едно приятно удоволствие човек похарчва хиляди, пожертва даже живота си и живота на другите. А в това приятно удоволствие няма никакъв плод. Ние приличаме на онази туристка американка, която, за да опита любовта на своя възлюбен, го накарала да се качи на една отвесна скала в Алпите и да откъсне оттам една от редките алпийски рози. Той се качил на скалата, откъснал розата, подал и я. Тя я сложила на гърдите си и се усмихнала, а той след това рекъл: "Сбогом!" За едно свое удоволствие, тя изложила живота му в опасност. По същия начин и ние излагаме Бога на изкушение. Ние казваме: "Господи, дай ни удоволствие, пари, къщи и пр.", но като ни даде всичко това, Той ни казва: "Сбогом!" Тогава ние сме богати хора, всичко имаме, но Господ не е при нас. Мене ме учудва това положение на съвременните религиозни хора. По - твърдоглави, по-упорити и своенравни хора от религиозните, не съм виждал. Аз взимам думите "религиозни хора", в най-широк смисъл. Аз считам съвременната религия като един костюм или парфюм, с който прикриваме всички наши лоши постъпки и всички наши грешки. Религията е едно модерно изобретение. Никъде в Евангелието не се споменава думата "религия." Когато хората са изгубили смисъла на съботата и правенето на добро, тогава са сложили думата "религия". И сега постоянно спорят, дали някой е религиозен или не. Няма по-религиозен век от сегашния. Вземете един човек, който принадлежи към някоя партия и вярва в нея, той е готов да жертва живота си заради нея. А колко пъти той е излагал живота си и живота на цялото си семейство заради тази партия! Колко пъти е пукана главата му за тази партия! Той си казва: "И нашата партия ще дойде на власт!" Чака той партията си, а докато дойде тя, колко пъти ще яде бой, колко пъти ще се връща с разбита глава в къщи! Всички живеят с тази религия, качват се и слизат, чакат някоя промяна от нея. Никоя партия няма да донесе някаква промяна и облага в живота, защото тя самата иска, а не дава. Наистина, тя ще намали с 5-10% данъците, но затова от друго място ще ви ги вземе повече. Тогава ще запитате: "Какво да правим?” - Ще орете земята и ще молите Бога да ви даде повече жито, отколкото по-рано сте имали, за да може да давате. В изобилието е спасението. Когато хората кажат, че искат да бъдат културни, казвам, че всички трябва да се върнат към земята, да орат и сеят. Сега сме се събрали всички в градовете, разпределили сме се на занаяти, едни работят, а други очакват на готово. Затова са тези злини. Аз нямам нищо против този ред на нещата, той е много естествен, но така както ние го използваме, ние бедстваме и се душим в тоя ред. Ако посетите Лондон, ще видите, че той е толкова много прокопан, толкова много опушен, както никой друг град. Седем милиона хора живеят там и очакват някакво бъдеще. Тези хора са се събрали там и чакат случай, как да се изнудят един друг. Това е културата на изнудване! Лондон има такава тъмна страна, както никой друг град в света. Всички култури са пренесени там от памтивека, от разни епохи и времена.

Христос подразбира Новата култура като казва: "Позволено е на онези хора, които ще дойдат в бъдеще, да правят добро в съботен ден." В какъв смисъл е позволено? - Позволено е на опитния хирург да прави операции, но на неопитния, на глупавия не е позволено. Например, ти си религиозен човек и трябва да отидеш да утешиш някого. Позволено ти е да направиш това, ако знаеш как, но ако ти нарушиш мира му, кракът ти не трябва да стъпва там. Не мислете, че е лесно да правиш добро, това е велико изкуство. Ако дойда във вашата къща да ви проповядвам ново учение, с цел да ми станете последователи и после ви обера, аз се ръководя от материални облаги, това не е добро дело, а търговска сделка. Така ще дойде при тебе някой търговски агент, много учтиво ще представи мостричките си, ще те почерпи, ще разговаря за едно, за друго, докато замае главата ти и направи сделката си. И този човек бил религиозен! Аз не разбирам такава религия. "Спорът на всички религиозни секти е спор търговски", така казва невидимият свят.

Познавательные статьи:



Техника прыжка в длину с разбега

Организация работы процедурного кабинета

Области применения синхронных машин

Оптимизация по Винеру и Калману