А детето растеше, и укрепваше се духом, и се изпълваше с мъдрост.” (Лука 2:40)

↑

⇐ ПредыдущаяСтр 29 из 126Следующая ⇒

1919_03_30 Детето растеше

Издателство Бяло Братство неделна беседа

ДЕТЕТО РАСТЕШЕ

“А детето растеше, и укрепваше се духом, и се изпълваше с мъдрост.” (Лука 2:40)

„А детето растеше и се изпълваше с мъдрост; и благодатта Божия бе на него.“ Тук се изнасят две положения: растене в дух и мъдрост и благодатта Божия. – Кой расте в живота: детето или възрастният? – Детето. Наистина, растенето е същественото различие между детето и възрастния. Детето расте от ден на ден, и майката се радва, като вижда, как от парче месо се оформя голям, левент момък, или стройна, красива мома. При физическото растене частите на тялото трябва да се развиват съразмерно. Тогава се казва, че организмът е външно красив, силен и здрав. Във физическо отношение духът се проявява в сила, а мъдростта – в пластичност, т.е. в яки кости и здрави мускули. Значи, ако костите не са яки и лесно се трошат, а мускулите не са здрави, човек не е дошъл до мъдростта, за която Христос говори. Който не разбира смисъла на физическото растене в дух и мъдрост, казва, че смисълът на живота се заключава в яденето. Не е така. Не е достатъчно само да ядеш, но с приятност да ядеш; да си доволен и когато ядеш, и когато не ядеш; да си доволен от всичко, което ти е дадено. Ако ядеш и изпитваш неприятност, ти не живееш като съзнателен и разумен човек.

И тъй, яденето, храненето е наистина важен житейски въпрос, но се изисква съзнателно отнасяне към него. Ето защо, всички партии, и в миналото, и днес, се занимават на първо място с въпроса за храненето. И буржоазните партии, и болшевизмът поставят въпроса за хляба на пръв план. Богатият иска да има повече патици, кокошки, агънца, да хапне и пийне с приятели, с роднини, да отпразнува деня на сина, на дъщерята, на жената или на мъжа. Друг път се събират на угощение, заедно да хапнат и пийнат в памет на св. Петър, св. Иван или друг някой светия. Те все ще намерят за кого да си хапнат. Бедният гледа как богатият пие и яде и си казва: И аз искам да си хапна за някой светия, и аз искам да се повеселя за деня на моите деца. И в края на краищата, между богатия и бедния се явява омраза и спор. Всички хора имат право да ядат, защото чрез яденето растат и придобиват елементите, необходими за тяхното развитие, за техния живот. Който не е съгласен с това, нека се опита да живее на земята, без ядене и пиене. Когато се проповядва на хората, че трябва да ядат малко, че трябва де има бедни и богати, в тази проповед се крие нещо користно. Според това учение, богатството подразбира изобилен живот на едни за сметка на други. Това не е право. Всички хора трябва да ядат, без да преяждат. В това отношение, няма по-голямо благо за човека от яденето. Едно нещо разбират всички хора еднакво – яденето. Извикай един гладен, неразположен човек у дома си и го нахрани добре. Той ще се разположи, ще отвори сърцето си и ще те слуша. Каквото му говориш, ще го приеме. Той ще приеме идеята за братство и равенство, за Господа. Докато е гладен, нищо не го интересува. Той отрича и Господа, и морала – отрича всички велики идеи.

Христос казва: „Близо е вече Царството Божие на земята.“ Близо е, но не е дошло още. – Кога ще дойде? – Когато се уреди правилно въпросът за яденето, т.е. за хляба. Ще кажат някои, че черквата препоръчва пост. Под „пост“ разбирам работа. Който пости, той работи усилено на нивата: оре, копае, сее, жъне. Като свърши работата си, отива у дома си и разваля поста. Той казва: Дайте ми да си хапна добре. Свърших една работа и сега имам право да се нахраня и да си почина. Така ми е добре и приятно. Яденето има отношение и към физическия, и към духовния живот. Следователно, както ядеш за стомаха си, така ще храниш ума и сърцето си и ще благодариш, че си ги задоволил. Ще възприемаш чисти мисли и чувства, ще ги асимилираш, без да преяждаш. Само така ще разбереш, че между физическия, духовния и умствения свят има тясна, неразривна връзка. Само така ще разбереш, че физическия свят представя сянка на нещата, а духовният и умственият – тяхната реалност. Физическия свят е външна форма на предмета, той преминава през различни промени; духовният свят е съдържанието, а умственият или Божественият е смисълът на нещата. Силата им се крие в тяхното съдържание и смисъл, а не във формата.

Познавательные статьи:



Техника нижней прямой подачи мяча

Комплекс физических упражнений для развития мышц плечевого пояса

Стандарт Порядок надевания противочумного костюма

Общеразвивающие упражнения без предметов