Вземете Моето иго на себе си и се научете от мене. ” (матей 11:29, 30)

↑

⇐ ПредыдущаяСтр 26 из 126Следующая ⇒

1919_03_09 Моето иго

Издателство Бяло Братство неделна беседа

МОЕТО ИГО

“Вземете моето иго на себе си и се научете от мене.” (Матей 11:29, 30)

„Вземете моето иго.“ Това е една положителна заповед. – Защо трябва да вземем Христовото иго? – Защото е благо и леко. Какво ще се придобие от това? – Ще се научим да бъдем кротки и смирени. Ще кажете, че това са прозаични думи. Игото е символ на робство – отрицателна страна на живота. Всички живи същества, от най-малкото до най-голямото носят по едно иго. Няма същество в света, което да е абсолютно свободно от иго. Ето защо, като предлага на хората своето иго, Христос го сравнява с игото, което те сами си налагат. Той казва: „Вземете моето иго, защото е благо и леко.“ Наистина, всяко човешко иго е тежко и горчиво.

Какво означава думата „иго“? На турски език „йок“ означава „няма“; на английски „йок“ означава хомот; на индуски „йог“ означава учител. Следователно, Христос говори за своето иго в смисъл на учител. Той казва: „Вземете моето иго“, т.е. приемете го като учител в себе си и се научете от него. В широк смисъл на думата, под „иго“, турчинът разбира отсъствие на свобода; англичанинът съветва човека да си тури хомот и да върви напред; индусът вижда в игото учител, който учи човека на добро. Българинът счита игото за робство. Той знае това от себе си. Като стане сутрин, туря хомот на биволите си, тръгва след тях с остена си и казва: Дий! Биволите се обръщат назад и питат господаря си: Защо ни мушкат? – Защото няма свобода на този свят.

Нужно ли е игото в живота? При сегашните условия на живота игото е необходимо. То води човека към мъчение, труд и работа. Понеже съвременният човек е проникнал дълбоко в материята и се е свързал с нея, той се мъчи, докато скъса тези връзки. След това започва да се труди, и най-после животът му се осмисля. Щом осмисли живота си, човек работи. И пилето, докато е в черупката на яйцето, се мъчи. Щом наближи време да се излюпи, то започва да чука върху черупката, докато я пробие и излезе вън, на свобода. И в свободния живот има иго, но пилето се труди вече да осигури прехраната си. Всички хора са затворени в черупка, от която трябва да излязат. Докато не я усеща, човек стои в черупката си тих и спокоен. Щом му дотегне, той се мъчи, прави опити да я пробие и да излезе навън. Важно е да спази момента на пробиването й. Счупи ли я преждевременно, или ще умре, или ще излезе вън, но хилав и неспособен за самостоятелен живот. Внимавайте да счупите черупката си навреме. Този момент в живота наричаме придобиване на свобода, влизане в новия живот. Алхимиците го наричат придобиване на философския камък, а в Евангелието се говори за него, като влизане на човека в Царството Божие. Който е придобил Царството Божие, той не говори за него. Чувате ли някой постоянно да говори за Царството Божие, ще знаете, че той е далеч от него. Колкото повече говори човек за правда, истина, любов, морал, богатство, толкова по-далеч стои от тях. Изобщо, хората говорят за неща, които нямат. Гладният говори за хляб, докато се наяде. Щом се нахрани, не мисли вече за хляба. Като огладнее, отново започва да мисли за хляб, въображението му работи, представя си фурна, пълна с топли, зачервени хлябове.

„Защото съм кротък и смирен по сърце“. С този стих Христос открива нова епоха за човечеството. Кое е забележително в тази епоха? – Остенът изчезва, слугите стават едно с господарите, жената и мъжът тръгват задружно в живота. Който е влязъл в тази епоха, казва: Хвърлям вече остена, пущам воловете си на свобода, свързвам със слугата си отношения на приятелство и най-после влизам в кухнята и започвам да готвя заедно с жена си, тръгвам рамо до рамо с нея в живота.

Познавательные статьи:



Алгоритмические операторы Matlab

Конструирование и порядок расчёта дорожной одежды

Исследования учёных: почему помогают молитвы?

Почему терпят неудачу многие предприниматели?