Ами Защо така, Нали ти си господар на себе си.

↑

⇐ ПредыдущаяСтр 100 из 126Следующая ⇒

Говоря ви за индивидуалния, обществения и духовния живот на човека, не и за политическия, защото той е външна дреха и защото, като разберете трите първи вида живот, вие ще разберете и политическия. Жена, която ражда деца, знае как да си приготви пелените, как да ги ушие. Аз уподобявам политическия живот на пелени. Вложете в душата си следната мисъл: „Планът на вашия сегашен живот е предвиден още преди 250 милиарда години и този план вие не можете да измените.“ Той ще се измени сам по себе си в следващото ви слизане на Земята. Всички ваши съвременни нещастия, несполуки и неразбирания се състоят в това, че вие си правите все нови планове за живота. Престанете да правите това.

Схемата на сегашния ви план на живот седи в Добродетелта, която ще се прояви чрез вашия физически живот – вашето тяло. Последното ще развие всички сили, всички елементи, всички възможности, които ще дадат форма на човешкия дух, форма на неговите прояви – Добродетелта. И тъй Добродетелта представя Земята в нейното твърдо състояние. В духовния свят под твърдо състояние се подразбира всякога резултат, добрите последствия. Правдата представя водата на Земята – каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на Правдата към човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, втвърдили са се, защото нямат Правда. Жена или мъж, които имат Правда, се смекчават. Дайте на един човек право – не въображаемото, а същественото, което той търси и което му се пада – и той ще омекне. Същото нещо е и с растенията – същественото за тях е водицата. Когато се озлобите един спрямо друг и станете твърди, това тълкувам с липса на влага у вас, на Правда. Откъде ще намерите тази влага – тази Правда? Ще я вземете отвън, от извора, и ще я налеете във вашата саксия. Тази влага се налива през ушите по 1-2-3 капчици и оттам влиза в мозъка. Като налеят тази влага в ушите на жената и ѝ кажат: „Слушай, отстъпвай на мъжа си“, жената отива при мъжа си и му казва: „Моля ти се, извини ме“, и с това тя му налива през ушите от същата влага. Мъжът казва: „А, ти наля и на мен вода в ушите“, и ѝ прощава.

Най-добрият метод е да отдаваме на всеки човек правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, за организираните същества, тъй и Правдата е необходима за нашите души, умове и сърца. Без нея растеж не може да има. Всеки, който иска да еволюира правилно, непременно трябва да влага Правда в себе си, в другите, а те – в него. Който не върши това, той е голям престъпник. Схващате ли ме ясно? Когато трябва да кажете правдата, истината, кажете я, макар и Земята да се обърне с главата надолу, дори когато това ви коства и живота. Нима, ако се запали къщата на някого, вие ще я оставите да гори и няма да я заливате с вода, докато не получите разрешение от господаря ѝ да гасите? Ще заливате и без позволение, защото, ако не сторите това в дадения момент, цялата къща ще изгори. Много пъти се питате: „Какво ще кажат хората, ако кажа истината?“ Каквото и да кажат хората, заливайте къщата с котли вода и я гасете. Принцип, който няма никакво изключение, е този: поливайте, и свършена работа! Заливайте с вода всяка къща, която гори; поливай с вода всяко сухо цвете; отдавай право на всеки обиден, оскърбен човек! Но какво ще каже светът? Каквото и да каже светът, не мислете за последствията, защото вие страдате от това, че все искате да угаждате на хората, на света. Кажете: „Отсега нататък искам да угодя на Бога.“

Та отсега нататък искам да поливате хората с вода, защото всеки от вас е едно цвете. Във висшия свят вие сте саксии цветя, растения, а мислите ви в духовния свят са рози, карамфилчета, сливи, ябълки, круши и други плодове. В света съществува само едно право – Божественото, а не човешкото. Само с това право ще обърнем света, ще го тикнем в посоката, в която трябва да върви. В света няма никаква сила, която може да се противопостави на този Божествен план, на тази Божествена Правда. Цялото пространство, цялото Небе и всичката Земя са заобиколени с хиляди и милиарди същества, които идат с оръжията си да направят всичко на пух и прах. Това е предвидено. От това, което виждате сега в света, няма да остане и помен – даже и архивите ще изчезнат. В бъдеще ще останат само картини от сегашното. От стария свят няма да остане нищо в Новия – нищо старо няма да влезе в него. Като слушате това, вие ще се изплашите.

Христос казваше на учениците Си: „За да влезете в Царството Божие, вие трябва да се родите изново.“ И когато Никодим запита: „Може ли стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново?“, Христос му отговори, че стар човек не може да влезе в утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че старият човек, старият свят, трябва да си замине и че онзи, който иска да влезе в Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да люби, трябва да стане като малко дете, че Царството Божие е за малките деца. Това е великото спасение, великото новорождение за всички.

Любовта е център на човешкия дух, извор на живота. Да любим, значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира от нас. Коя беше онази жена при извора? Самарянката. Христос ѝ каза: „Аз ще ти дам жива вода“ – нов живот, който ще извира, чийто извор изтича само от Любовта. Следователно ние трябва да възприемем Любовта или да отпушим старите извори, които сме запушили, иначе ще умрем от жажда. Трябва да превърнем старите извори в нови – от душите ни трябва да извират извори на Любовта. Любовта е свят, без който Духът не може да живее. Ако ме питате какво е Любов, аз я определям така: Любовта е светът, където живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят, който знаят старите мъдреци и Христос, е Любовта. И когато казват, че Бог е Любов, подразбирам същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове.

Друга Добродетел е Мъдростта. Мъдростта означава света на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Когато говоря за Любовта, подразбирам Любов, която означава същината, самия живот. Някои наричат Любовта душа или дух, но и в единия, и в другия случай тя е същината на човешкия живот. В това разграничение Мъдростта представя формите на хармонията, на музиката и на поезията в света. Музиката принадлежи на Мъдростта и всичко, което човешкото ухо и човешкият език могат да схванат, то е нейно. Поезията е дъщерята, а музиката – синът. Затова мъжкият пол е по-груб от женския – момчетата са по-груби от момичетата. Музиката не е тъй нежна, не е тъй деликатна, както поезията; никой инструмент не е тъй нежен, както поезията – все ще направи известни дрезгавини. И тъй, Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които ние сме създали на Земята; затова този свят е достояние на нас. И тъй, Мъдростта съставлява атмосферата, в която живее човешкият дух. Аз ви говоря върху практическата страна на въпроса, върху психологията на този въпрос, а не върху анатомията, нито върху физиологията на менталното поле.

Друга Добродетел е Истината. Тя съставя светлината и топлината на човешката душа и затова я наричат свят на душата. Само в света на Истината може да се намери цената на всички неща. Там се оценява, там се сформира човешката карма. В този свят се намират везните, чрез които се определя какъв ще е бъдещият човешки живот, какво направление и какви сили да му се дадат. Оттам се черпят всички възможности. Когато казвам, че трябва да сте добродетелни, схващате ли какви трябва да бъдат отношенията? Трябва да имате почва, на която да стъпите. Когато казвам, че трябва да сте справедливи, значи трябва да имате влага, която е носителката на живота. Когато казвам, че трябва да сте умни, интелигентни, мъдри, значи трябва да имате атмосфера, която да пренася семената от едно място на друго и да се поливат тези семенца, докато израснат. Когато говоря за Божествената Любов, подразбирам всички възможности, които са скрити във всяко живо зрънце, всички сили, които са скрити във всяко живо семенце. С тези възможности и сили да използвате елементите на външния свят за изграждане на Новия живот. Когато Любовта дойде на Земята, тя дава възможност на всяко семе, на всяко живо зрънце да расте и да се развива. Понеже Истината е светлина и топлина, тя е тясно свързана с Любовта и дава възможност на Любовта да развива скритите сили отвътре навън. Мъдростта оформя тези скрити сили и ги туря в ред и порядък. Приложете тези думи в себе си, доколкото ги схващате. В Писанието се казва: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Защо? Защото няма почва. Всеки трябва да има основа, върху която да може да гради. Тази почва са Добродетелите. Христос казва, че човек, който няма Добродетели, прилича на онзи, който съградил къщата си върху песъчлива почва. А човек, който има Добродетели, прилича на онзи, който построил къщата си върху канара. Здравата почва е Мъдрост. Ако не сте добродетелни, животът ви ще се събори заедно със зданието и ще ви затисне отдолу.

1919_08_24 Космичната Обич

Издателство Бяло Братство

съборна беседа

КОСМИЧНАТА ОБИЧ

Като слушате думите Космична Обич, на пръв поглед може да ви се види странно и да се запитате как е възможно обичта да бъде космична. - Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл. Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от Центъра на вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към Центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е. тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената.

Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна.

Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на Обичта. Мнозина говорят за Любов и Обич, но ги смесват. Любовта твори, а Обичта съгражда. В много случаи, обаче, Любовта и разрушава. Котката изяжда мишката от любов, защото тя тъй разбира и проявява процеса на любовта. При това вие знаете как я изяжда - не съблича кожата й, не изхвърля от нея нечистотиите й, а я поглъща изцяло с тях. И ни се вижда много странно как тъй котката, която е образец за чистота, която е тъй префинена в това отношение, да не знае как да яде. Мнозина и от хората имат навика на котката - не знаят как да се хранят. Когато един човек погълне в ума си една мисъл с всичките й нечистотии - с кожата, червата, стомаха и пр., това показва, че той не знае как да се храни. Такъв човек има лакомството и любовта на котката. И ние, когато колим и изяждаме животните, с това изразяваме любовта към тях. Ако животните ни биха запитали защо ги колим и изяждаме, ние би трябвало да им отговорим, че това вършим от голяма любов към тях - искаме да ги турим вътре в себе си, да не ги гледаме само отвън. Любовта казва: "Аз не признавам никакво друго съществувание, освен моето, и всяко друго същество, което се намира извън мене, трябва да влезе в мене". Тъй са разбирали Любовта още старите хора, тъй я разбира и новото поколение. Ако ние я разберем другояче, мислим си, че ще се натъкнем на едно противоречие.

В съвременния обществен, политически и духовен живот всички хора страдат от преизобилна Любов, от която всекиму е втръснало. На прост език казано, ето как стои работата: ако една жена има много вълна и я оставя без да я тъче, вълната започва да мирише. Аз пък казвам: Любовта й започнала да мирише. Трябва да намери процеса на Обичта, да започне да пере, да влачи, да преде и да тъче вълната. Може като тази жена да имате много вълна, като човеци може да сте богати търговци, философи, учени, проповедници. Всичко това е добро, но не предете и тъчете ли със знанията си, ще ви кажа, че сте проповедници на вълна, търговци на вълна, философи на вълна, учени на вълна и т.н. Вие имате само неизпредена вълна. Вълната трябва да се изпреде, а ще се изпреде, когато дойде онзи велик процес на Космичната Обич и се пробуди у нас Космичната Сила или, както съвременните философи казва, когато се пробуди у нас Висшето съзнание и разберем, че трябва да работим за общото благо на цялото човечество, на всички живи същества, безразлично дали ги виждаме или не.

Ще кажете, че моята мисъл е малко странна. Странна е действително, но не всички странни неща са и неверни, както и не всички обикновени нам познати неща са верни. За да направя мисълта си ясна, ще си послужа с една картина. В миналото, в златния век на човешката култура, в т.нар. Първа раса на боговете живял един велик мъдрец. Пред него се явил един ученик със следната молба: "Искам да ме научиш на една от великите тайни на Битието, а именно - да бъда в състояние да се превръщам в каквато форма и да пожелая: в грамаден размер - да ставам голям колкото Слънцето, да изпълвам цялото пространство и по този начин да бъда видим от всички". Мъдрецът казал на ученика си: "Да бъде според желанието ти". Ученикът се много зарадвал и си рекъл: "Научих най-после тази велика тайна да бъда видим от всички и сега ще бъда най- щастливото същество". Той обаче забравил да пита учителя си как да се смалява, когато пожелае. Станал наистина голям, всички го виждали, но не могъл да бъде в общение с хората, не ги виждал, защото стоял високо над тях, не могъл да говори с тях, затова ходел навсякъде сам и се чувствал много самотен. Всички го виждали необикновено голям и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които Естеството го е направило такъв. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произход. Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: "Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на ученика да стане голям, за да го виждат всички. И аз изпълних желанието му".

При този мъдрец отишъл друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света". Мъдрецът изпълнил и неговото желание и ученикът станал много малък, невидим. Но и той като първия забравил да попита как би могъл да се върне в първото си положение, защото след като станал невидим и слязъл до най- големите дълбочини на Битието, като поискал, не могъл да се върне назад.

Тези двама ученици съставят двата противоположни полюса в света - единият образува големите светове, а другият - малките, т.е. микробите, които се загнездват навсякъде, невидими от никого, и мъчат днес хората.

След време при същия мъдрец се явил друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на свойствата на Виделината и Топлината, да бъда едновременно и видим като Светлината, и невидим като Топлината. Видим като Светлината, за да озарявам грамадните светове, и невидим като Топлината, за да стоплям и най-малките животинки долу по Земята". Учителят му отговорил: "Да бъде според желанието ти".

И така, в съвременния свят има три процеса, които работят едновременно. Според единия процес, едни хора иска да забогатеят, да станат учени, философи, министри, генерали, да образуват държава. Тези хора наричаме велики, защото са научили изкуството да стават големи. Те разбират тайната да се увеличават, да привличат всички хора, цялото общество наоколо си, но главното не са научили - изкуството да организират хората, обществата като съзнателни единици. Магнитът и той привлича железните стърготини, но не знае как да ги организира. Да организираш още не значи възпитание; да даваш образование още не значи да учиш на закона на Обичта.

Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а Топлината - процес, който иде от периферията към центъра. Аз наричам Светлината артериална кръв, а Топлината - венозна. Затова Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че Обичта лекува. Светлината и Топлината, т.е. артериалната и венозната кръв в човешкото тяло постоянно се сменят и чрез тези два процеса се съзижда, съгражда човешкото тяло. Тези две течения, тези два процеса се намират навсякъде: те се срещат в ума, в сърцето и в душата на всеки човек. Следователно, за да изучим Живота, трябва да го изучаваме тъй, както Природата го е създала, а не както ние го виждаме днес.

Сегашните хора може да спорят дали има душа или не; то е въпрос на разбиране. Щом човек има съзнание, има и душа; щом има мисли, има и ум; щом има чувства, има и сърце. Може ли да видите предмет, който се топи, без да помислите за топлината? Може ли да видите осветен предмет, без да помислите за светлината? Нашите заблуждения се дължат на сенки, които са хвърлени върху нас, затова ние трябва да хвърлим повече Светлина и Топлина върху си, за да направим прогреса видим.

За да ви изясня тази велика мисъл, ще си послужа с един окултен разказ. Ако бих ви говорил философски, предметът за вас не щеше да бъде интересен. Аз искам да направя Истината достъпна за вашите умове, затова ще си послужа с езика, с който разполагаме. В онова царство на древността, за което ви разказвах по-рано, царят имал две дъщери, едната от които била много красива. Тя отишла един ден при Великия Учител на Мъдростта и му казала: "Учителю, аз искам да направиш красотата ми такава, че който мине покрай мене, да се омае; да стана така блага, че който ме види, да не иска да се отдели от мен. Същевременно искам сестра ми да бъде лишена от тези качества, никой да не я обича и да стои постоянно вкъщи, за да не ми пречи". Мъдрецът й отговорил: "Да бъде според желанието ти". Качила се тази царска дъщеря на кон, погледнала наоколо си гордо и казала: "Аз съм царската дъщеря!" Започнали да се струпват наоколо й хора, коне, волове, мухи - всичко, каквото срещнела по пътя си. Като се натрупали много коне, започнали да се ритат и да се препират помежду си кой да бъде по-близо до нея, а с това се вдигнал много голям прах. Воловете започнали да се бодат с рогата си и да се борят кой от тях да е по-близо до нея. Пчелите започнали да се жилят, осите - също. Дигнал се страшен шум и бой и животните едно по едно започнали да падат мъртви на земята. Царската дъщеря, като гледала всичко това, разбрала колко криво схващала Живота във вселената, хванала се за косите, отишла при сестра си и й рекла: "Сестро, помогни ми, понеже извърших голямо престъпление!"

Питам ви: ако между вас се яви такава една царска дъщеря и предизвика толкова ритания и борби между вас и ако всички хора се хванат за косите и започнат да се бият, тази царска дъщеря дала ли ви е смисъла на Живота? - Не. Ако вие сте раздвоени и не можете да намерите смисъл в Живота, ще търсите причината в това, че сте онеправдали душата си. Красивата царска дъщеря, това е нашето тяло, за което ние всичко в живота си жертваме. Философи, писатели, политици, проповедници, всички живеят само за тялото си, защото най-важното нещо за нас в живота е да угодим на тялото си - какво ще ядем или пием, как ще бъде сготвено яденето и от какво, дали от месо или растителна храна, печено ли ще бъде или варено и т.н., в името на което се събираме на банкет и казваме: "Това е философията на живота!" Отговарям: това е философията на стомаха. Казвате: "Да уредим обществения живот". Да, да уредим обществения стомах, това вие мислите. Разстрои ли се стомахът ви, разстройват се общественият и политическият живот. Питайте някой лекар като се разстрои стомахът на някого, има ли възможност да философства и политиканства.

Преди години, връщайки се от село Княжево, видях в трамвая един банкер и го чух да се оплаква на своя приятел, че от известно време не му давали да яде нищо, освен да пие по малко мляко. Другарят му го пита:

Познавательные статьи:



Техника прыжка в длину с разбега

Организация работы процедурного кабинета

Области применения синхронных машин

Оптимизация по Винеру и Калману