Беседа, държана на 22 юни 1919 г.

↑

⇐ ПредыдущаяСтр 57 из 126Следующая ⇒

1919_06_22 Малкият закон

Издателство Бяло Братство

неделна беседа

МАЛКИЯТ ЗАКОН

Беседа, държана на 22 юни 1919 г.

И тъй, който наруши една от най-малките тези заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в Царството Небесно, а който стори и научи, той ще велик да се нарече в Царството Небесно. (Ев. Матей 5:19)

Има големи и малки заповеди, големи и малки закони. Христос казва: „Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече“.

Имайте предвид, че тези закони, за които говори Христос, не се създават, а вечно съществуват, и всяка култура, всяко мирово проявление се дължи на тях. Според разбирането на тия закони, такъв е и нашият морал. Съвременните философи казват, че схващанията на хората за нещата са относителни, според техните понятия. Това отчасти е вярно, но ако нашите разбирания са слаби, това не показва, че в света не съществуват абсолютни закони, които регулират отношенията на хората. Правото във всички векове е Право; Доброто във всички векове е Добро; Любовта във всички векове е Любов и т.н. Ние може да имаме различни разбирания за Доброто, за Правото, за Любовта, но те ще бъдат по отношение на нас, а не по отношение на великата вселена, която съдържа всичко в себе си. Злото започва оттам, отдето започват малките закони. Ние може да мислим, че всички стадания се явяват като резултат от нарушение на малки и големи закони, обаче аз няма да обяснявам подробно причините и последствията при нарушението на един закон. Това е обширен въпрос, по който са писани много трактати. Аз ще се спра само върху две положения, върху малките и големите положения на великия закон. В една от своите беседи Христос казва, че неверният в малкото е неверен и в многото, и верният в малкото е верен и в многото. Някой казва: „Този закон е малък, защо да го изпълнявам, аз ще изпълня големия закон“. – Не, човек, който не е готов да изпълни малките закони, той не ще бъде в състояние да изпълни и големите. Често изпълнението на един закон може да стане по един чисто материален, физически начин. Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на законите, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата, те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка?“ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в частния, в обществения, в политическия и в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишение от наследство, изключване от обществото или от някое дружество. Навсякъде има принудителни мерки за изпълнението на закона. Ще кажете: „Ами нали всеки народ има свои схващания и разбирания?“ Да, всеки човек отделно, или всяко семейство, всяко общество може да си има свои схващания, но те не изменят онзи Божествен закон, върху който почива нашето растене. Докато сме в съгласие с тоя закон, за който говори Христос, у нас ще има растеж, ще има подем на нашите мисли и чувства, замах или разширение на нашата воля, и тогава ние лесно ще може да се разберем. Това ще бъде всякога, докато сме във връзка с малките и големите закони. Обаче от момента, когато нарушим съзнателно или несъзнателно един от тези закони, малък или голям, нарушава се и равновесието в нас. Ние не може да разберем причината на безпокойствието ни, криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе от неща. Например, ти си духовен или културен човек, минаваш покрай някой овчар, който си пасе овцете, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от тези агънца!“ Взимаш едно от тях и го заколиш. Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга. Или един богат човек вижда едно дете и казва: „От това бедно дете ще стане нещо“, и го издържа в училището. Аз взимам агнето като емблема на всички наши криви постъпки, а не говоря за месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда, и евреите от страдания не може да се освободят. Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Един мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли. Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви ще имате много неприятности през целия си живот. Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате: „Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца?“ – Ще бъдете най-малки в Царството Божие. „Няма ли поне едно изключение?“ – Няма. А онзи, който е изпълнил най-малките заповеди, който не е пожелал нито едно агне, той ще бъде най-голям в Царството Божие. Аз взимам думата „пожелание“ в лош смисъл. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, сърце, и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. В такива случаи лекарите се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта и т.н. Това е право, но храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия. Някой ще ми възрази: „Може ли човек да живее без желания?“ – Не казвам, че не трябва човек да желае, но в желанията той трябва да научи великия закон, по който да постъпва. Той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество, и тогава да пожелава. Не е важно да се създава временно живият организъм. Вие давате живот на едно дете, но не минават и 2–3 години, и Господ ви взема това дете. Плачите и се чудите защо умря вашето дете. – Причината за това нещо са вашите желания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малки в Царството Божие. Под думата „малък“ се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва: „Как и да е, ще се прекара този живот“. Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, и на която господарят носи храна 3–4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Питам: Какъв е сегашният наш живот по отношения на бъдещия? За да станем велики в Царството Божие, у нас трябва да се зароди силно желание да се подигнем като мислещи същества и да изпълним великия Божествен закон във всичката му пълнота. Всички съвременни писатели казват, че за да стане човек велик, трябва да има силна воля, докато не изпълни най-малкия закон във всичката му пълнота, без да го наруши. Често ние изпадаме в положението на онзи американец, който бил поставен да отваря и затваря движещия се мост, когато минавали и заминавали треновете. Той живеел на една кула, всред моста. Един ден той отворил моста и не го затворил; много тренове се събрали и чакали път. Той казал: „Днес аз съм господар на положението и когато кажа да минат треновете, тогава ще тръгнат“. Как са постъпили с този американец? – Изпратили хора да го свалят от моста и вместо него поставили друг, който да затваря моста. Така правим и ние: отворим моста и не го затваряме, като казваме, че ние сме господари на положението и от нас зависи всичко. След време обаче Господ ще изпрати своята делегация, която ще ви смъкне от това място. Тогава вие сте най-малките в Царството Божие. Кой е най-малък? – Този, който не изпълнява волята Божие ни по сърце, ни по ум, ни по душа, ни по дух. Чули ли сте как се разговарят двама млади, преди да встъпят в брак, когато са всред природата? Те си обещават много хубави неща, говорят си сладки думи. Моят слух е много развит, възприемал съм целия им разговор. Ако тези млади хора приложат всичко, което обещават, Царството Божие ще се въдвори в техния живот във всичката си пълнота. Но щом се оженят, какво става? – Обърнат другият лист на живота, забравят всички дадени обещания, започват да нарушават малките заповеди, явяват се нещастия и животът им се разваля. Коя е причината за тези нещастия? – Не сте изпълнили онова, което обещавахте в градината. Не, извадете всички ваши поменици, в които стоят написани обещанията ви. Жената, като се ожени, казва: „Излъгала съм се аз, никога не мислех, че той бил такъв дявол“. Мъжът, от своя страна, казва: „Е, каква добра беше тя по-рано, цял серафим, а днес ми се представя по-страшна от най-лошия пъклен дух. Как ще изпълня своите обещания?“ Питам: Как е възможно женитбата да прави хората от ангели на дяволи? Ако това е така, по-добре никой да не се жени. Това не е било съчетание по любов, любов по Бога. Аз говоря принципиално и не взимам предвид вашия личен живот. Този закон засяга еднакво и мене, и вас, и всички ангели; той е еднакъв за всички. Аз поддържам възгледа, че човек е добър само в момента, когато действа добре; прав е в момента, когато постъпва право, любещ – само в момента, когато проявява любовта, и т.н. Престане ли да върши това, той не е нито добър, нито праведен, нито истиннолюбив и т.н. Докато се съобразяваш с тези закони, мислите ти ще вървят гладко, пластично. В такъв случай, ако си художник, писател или домакиня, всичките ти работи ще вървят правилно, с широк замах. Но в момента, когато измениш на своите мисли, ще слезеш от по-високо в по-ниско поле. Аз си представям, че тези полета се намират в един безграничен кръг и колкото повече слизам надолу, толкова повече този кръг се стеснява, като приема форма на конус. Някои казват, че тези полета са 7, а аз намирам, че те са на брой 7 милиона по 7 милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем по-долу, за да видим какво има там“. Ще дойдеш до най-долното поле на този конус, в центъра му, и там ще спреш; ще се преобърнеш на едно микроскопическо същество и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък?“ – Защото си един от великите философи и си дошъл тук да научиш изпълнението на малкия закон в живота.

Процесът на развитието е обратен, т.е. да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш, като минеш през тясната врата на единия конус в другия, който допира върха си о другия, и ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в новия свят. Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем тъй, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостойно и независимо от всички закони?“ Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота?“ – „Не.“ – „Слез да видиш как се живее там. Аз слизах един път и втори път за нищо в живота си няма да сляза“. Мнозина ще слезете в този конус и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той става велик в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече най-малък в Царството Божие. Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея.

Познавательные статьи:



Психологические особенности спортивного соревнования

Приготовление дезинфицирующих растворов различной концентрации

Занятость населения и рынок труда

Социальный статус семьи и её типология