Неделни Беседи 13.04.1919 Неделя, София

↑

⇐ ПредыдущаяСтр 35 из 126Следующая ⇒

Неделни Беседи 13.04.1919 Неделя, София

1919_04_17 Това учение

Издателство Бяло Братство Беседи пред Сестрите

ТОВА УЧЕНИЕ

„Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; този, който пребъдва в учението Христово, има и Отца, и Сина. Ако иде някой при вас и не носи това учение, недейте го приима в къщи и не го поздравявайте.” Второ Йоаново 9:10

Прочетените стихове представляват ядката на посланието. Думата престъпваима двояко значение. Например детето започва да пристъпва и каква радост усеща майката тогава – тя отива да съобщи на съседите си, че детето й пристъпва. Разбирате ли защо майката се радва? Детето й, което е ходило на четири крака като животно, започва да се изправя, т.е. пристъпва, а това радва майката.

Апостолът казва: „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бог, а този, който не престъпва, той е в Отца и Сина.” Вярвам, че мнозина посмяват да престъпват, но има двояко престъпление. Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Престъпи ли по този начин човек, той вече не може да пребъдва в Христовото учение. Христовото учение е Божествено, то е учение на Вечния живот, а не на човешкия, временен живот. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянна Любов или на блаженствата.

Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всеки. Например вие обичате някого – някоя ваша приятелка, давате й подаръци, каните я в къщи, приемате я добре, но един ден казвате: „Аз я намразих вече.” Как е възможно любовта да се превърне в омраза? Тази любов е човешка, любов на съображения. И днес всички домове, всички общества страдат все от такава любов. Ако сте богат или учен и влезете в някое общество, всички ви посрещат добре, защото има какво да вземат. Вземат ли ви каквото имате, показват ви вратата, през която сте влезли. Макар че толкова пъти сте влизали и излизали, все още не сте научили урока си.

Когато се говори за това Учение, вие си казвате: „То няма отношение към мен.” И добрата, и лошата страна на едно учение имат отношение към вас, защото ако ти страдаш, страдаш за себе си, или ако се радваш, пак го правиш за себе си. Никой не може да влезе в твоята радост или в твоето страдание. Следователно в това отношение всеки си носи своя кръст. Мнозина искате някой да ви вземе страданието, затова го разказвате на един, на втори, на трети и т.н. и казвате, че хората не ви разбират. Да допуснем, че кракът ви е изкълчен и отидете при някоя ваша съседка да ви го намести, но тя, като не разбира това изкуство, върти го, върти го и с това ви причинява по-голяма болка. Отидете при втора ваша съседка, но и тя не може да ви го намести и болката ви се усилва. Кой е виновен за това – вие или тази жена, която не разбира от това изкуство? Вие сте виновни, защото давате крака си на човек, който не разбира от тази работа. Трябва да се предадете в ръцете на опитен човек. В Писанието се казва: „Изповядайте греховете си един на друг.” Сега ви давам друга повеля: „Крийте греховете си един от друг.” Ако вие изповядате греховете си един на друг, тъй както давате крака си на вашите съседи, които не разбират, те ще ги въртят и нищо няма да излезе. Затова изповядайте болките си на този, който разбира.

Познавательные статьи:



Техника прыжка в длину с разбега

Тактические действия в защите

История Олимпийских игр

История развития права интеллектуальной собственности