Град пазарджик. Безплатното влакче на острова

ГРАД ПАЗАРДЖИК

Па̀зарджик е град в Южна България. Той е център на Община Пазарджик и на Област Пазарджик и е в близост до град Пловдив. Лежи на двата бряга на р. Марица и е вторият най-важен културен и административен център в Централна Южна България. Според преброяването на Националния статистически институт към 1 февруари 2011 г. тук живеят 71 979 жители. Пазарджик е 14-тият по големина град в България.

Град Пазарджик се намира в най-западната част на Горнотракийската низина, част от общото Пазарджишко-Пловдивско поле, при надморска височина 205 метра. Пазарджик е равнинен град. Пазарджишкото поле е заобиколено от Средна гора, на север и Родопите на юг.

На 2 километра западно от града в Марица се влива река Тополница. Още по турско време се оформя напоителният канал Паша-арк, който и днес минава през града. Недалеч от Пазарджик в Марица се вливат и реките Луда Яна и Чепинската река.

Разстоянието от София до Пазарджик е 109 км по магистрала „Тракия”, а до Пловдив – 36 км. Важен е пътят до Панагюрище – 43 км, до Стрелча – 40 км, за Пещера – Батак – 20 – 35 км, през пролома на Чепинската река за Велинград – Ракитово – 41 км.

Климатът на града е преходен между умерено-континенталния и средиземноморския климат. Характеризира се с топло и почти сухо лято и влажна и умерено студена зима. Средната годишна температура е 12.5º C.

Годишната сума на валежите е около 500 мм, което нарежда Пазарджик сред най-сухите градове в България. Максимумът на валежите е сходен с този на средиземноморския климат, а именно пролетно-есенен максимум и зимно-летен минимум. Основното количество валежи пада през октомври-декември и април-юни. Снежната покривка се задържа средно по 23 – 24 дни в година, като има години, в която такава няма.

Ветровете в района са слаби, средната годишната скорост е около 1 м/с.

Преобладаващата част от населението са българи, голям е броят на ромите, като по данни общата им численост представлява около 25 % от населението на Пазарджик. Те са концентрирани в двете ромски махали на града – в кв. "Изток" и Пич маала. Малък е броят на турците, арменците и евреите в Пазарджик.

Най-ранното споменаване на Пазарджик във историческите извори се съдържа във подробния муфассал регистър на акънджиите, съставен във дните от 2 до 11 декември 1472 година, където самият град е описан на 2 места във дефтера под имената Базар Йенидже-и Татар и Базар Татар Йенидже и е посочен като град, който е спадал към нахията Филибе (Пловдив). Пазарджик е основан като важна станция на главния път през Балканския полуостров — Виа Милитарис, от Белград през прохода Траянови врата за Цариград. От Пазарджик започва и водният път по река Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът на пътищата в най-западната част на Горнотракийската низина.

Тук периодично идвали жителите на околните села да си разменят стоките — „да пазаруват“. Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, изпратени да пазят прохода Момина клисура. Така и дошло първоначалното име на града — Татар Пазарджик. "Пазарджик" е тюркско-персийска дума. Умалителната наставка „джик“ показва, че градът е бил малък пазар.

Отначало Пазарджик се развива в северна посока, към мястото, където през 1540 г. е построена така наречената „Ески джамия“ (Старата джамия). След това са построени още 18 джамии. Техните минарета стават характерни за силуета на равнинния град. От всички джамии днес се е запазила единствено Куршум джамия, с най-високото минаре.

През втората половина на ХVІ век, когато в града трайно се настанява българското население, Пазарджик се развива в западна посока, около мястото, където е църквата „Свето Успение Богородично”. Оттук се създава първата българска махала — Вароша.

През 1574 г. великият везир Дамат Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик — Куршум хан, разположен на главния път в града (днес ул. "Константин Величков"). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханища на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловни кубета, и заема площ от 11 570 кв. метра. Този хан съществува до Освободителната Руско-турска война от 1877 – 1878, когато е опожарен. Водоснабдяването става през 1748 г. чрез каптиране на изворите при село Ивайло на 5 км северно от града и отвеждането на водата по канални тръби за 43 чешми. Водопроводът и тръбите се използват до 1930 година.

След татарите-стражи в Пазарджик се увеличава турското население, което постепенно ги асимилира. По-късно идват още юруци и други тюркски племена. Юруците са били преди всичко животновъди. Животновъдството дава обилен суров материал на кожухарството и табачеството (кожарството). От втората половина на ХVІІ век, когато започва упадъкът на османското могъщество, броят на турското население намалява. Много османци са избити във войните с европейските им неприятели, други стават жертва на болести като чумата и холерата. Българите от околните села от временни посетители на Пазарджик само „за пазар“, но от средата на 16. век постепенно започват да се завръщат като постоянни жители на града. По това време вероятно започва да се обособява българската махала „Вароша“.

Пазарджик продължава да се развива в северна посока, като през втората половина на ХVІІ век вероятно се създава и голямата българска махала "Чиксалън", в която после е построена църквата "Свети Архангел". След това, през ХVІІІ и началото на ХІХ век, в северна посока, се създават чисто българските махали "Кавлъккавак" и "Сюлюккавак". Според някои сведения, към средата на ХІХ век Пазарджик се състои от 33 махали — 18 турски, 12 български и 3 цигански. Макар че българските махали са по-малко на брой, те са по-гъсто населени, а българи има и в турските махали. През 1865 г. населението е на Пазарджик е около 25000 хиляди, българите съставят 57% от него, а турците – 28,5%. През ХІХ век, когато Пазарджик достига най-високата си точка на развитите, той е вече между големите градове в България. През ХVІІІ и ХІХ век 70% от жителите му са занаятчии и търговци. Тогава се пораждат и стоково-паричните отношения — земеделците се увеличават малко след Хатихумаюна от 1856 година, когато българите добиват право на земеделска собственост.

Във връзка със своето голямо занаятчийство, земеделско и животновъдно производство и кръстопътното си положение, градът върти значителна търговия. Той не е обикновен център за размяна на стоки между полското и планинското население на своята област, а търгува с всички български земи (Мизия, Тракия и Македония), после със Сърбия — до Виена, Влашко, Цариград и Мала Азия. Пазарджишките търговци и занаятчии участват в много панаири, особено в Узунджовския панаир. Интересно е, че Пазарджик взема участие в международното изложение в Париж през 1855 г.

Пазарджик е измежду градовете, които вземат най-активно участие във Възраждането ни. Възраждането на града започва в началото на последната четвърт на ХVІІІ век, когато за епископ на Пазарджик е пратен българинът Дионисий Агатонийски, родом от пазарджишкото село Драгор. Наред с гръцкия, той въвежда в църквата използването и на български език. Венец на неговата възродителна дейност е отварянето в 1823 г. на общо българско училище, в което освен на гръцки се преподава и на български език. А през 1845 г. се открива и класно, където учебните занятия се водят само на български език. Църковната борба в Пазарджик завършва с победа на 19 октомври 1859 година, когато гръцките духовници са изгонени от църквата „Света Богородица“ и богослуженията започват да се четат само на български. През 1862 г. се основава читалище „Виделина“ („видело“ е архаичната форма на „светло“), а през 1870 г. и женско дружество „Просвета“.

През 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет в Пазарджик с председател Георги Консулов. На 4 февруари 1876 г. тук Бенковски основава революционен комитет с председател Яков Матакиев. Представител на Пазарджик в Оборище е учителят Иван Соколов, бивш участник в Легията в Белград.

Пазарджик е освободен от Западния руски отряд с командващ ген. майор Йосиф Гурко на 14 януари 1878 г. (нов стил). Благодарение на арменеца Ованес Соваджиян, турското командване не успява да изпълни коварния си и чудовищен план — да запали града и унищожи българското му население — преди да се оттегли.

На 20 януари 1878 г. по нареждане на руския комендант се провеждат избори чрез тайно гласоподаване за временна градска управа. Първи временен кмет на Пазарджик и почетен гражданин на града е Ованес Соваджиян. За председател е избран местният учител Иван Чунчев. Константин Величков става председател на административния съвет. В града е уреден Руско-български клуб, който се занимава с просветна дейност.

Според административното устройство на Източна Румелия, Пазарджик е център на департамент (област). Той включва в границите си околиите: Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска. Начело на департамента стои префект. Първият префект на Татарпазарджишкия департамент е Георги Бинев от Стара Загора, виден възрожденски деец и революционер, един от най-просветените българи по това време.

На 7 октомври 1879 г. са проведени първите избори за депутати в Областното събрание. С голям ентусиазъм са избрани Константин Величков, Яков Матакиев свещеник Георги Тилев и др. От този момент започва политическата дейност на най-бележития гражданин на Пазарджик — Константин Величков.

И след Освобождението Пазарджик си остава град на ориза, виното, конопа, тютюна и зеленчуковите градини. Плодородните чалтъшки земи в поречието на р. Марица и Тополница, някога притежание на турски чифликчии, стават собственост на ограничен брой богати пазарджиклии. В града се обособява един имотен слой от земевладелци, търговци, лихвари, ханджии и кръчмари.

В града преобладава християнското население от източноправославната група. Не са малко и общностите на другите видове християнство — Петдесятна църква, особено силно застъпена сред ромското население, Адвентна църква и Евангелска църква, както и общността на Арменската апостолическа църква. През есента на 2011 г. беше осветена новопостроената арменска църква „Сурп Степанос”. В Пазарджик има и мюсюлмани и евреи, които имат свои храмове.

Пазарджик е крупен промишлен център – тук има предприятия на машиностроенето, каучуковата промишленост, хартиената промишленост, консервната промишленост, преработката на тютюн и др.

В града има търговски магазини на веригите „Кауфланд”, „Билла”, „Техномаркет”, „Тарита”, „Технополис”, „Пени маркет”, „Идея”, LIDL, HIPO и Т-маркет. Градската транспортна мрежа в Пазарджик е съставена от 16 автобусни (1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,13А,14,14А) и 6 тролейбусни линии (1,1Е,2,2Е,4,5), които обхващат най-важните райони на града. Автогарата и ЖП гарата са разположени в южните покрайнини на града. През 2013 година предстои построяването на нова – голяма автогара на мястото на бившата казарма, южно от централния мост над река Марица и на 1 км северно от ЖП гарата и сегашната автогара.

В Пазарджик има 2 висши учебни заведения, 4 начални, 7 основни, 4 средни общообразователни училища, 10 профилирани гимназии, 1 междуучилищен център за професионално обучение след VI и VII клас, и един обединен детски комплекс за извънкласни форми. Функционира и Българо-германски център за професионално обучение, който предлага курсове за икономическа, техническа и езикова квалификация. Работят и частни езикови училища и школи – ФАРОС, ЕВРОПА, ТИТ, Езиков център „ЛОГОС”, както и Център за образование и предприемачество Pathways. В града има специализирано Полицейско училище с военна база, състояща се от стрелбище и площадки за вертолети.

В града се намира един от най-старите театри в страната, построен със средства, събирани доброволно от гражданите. Днес театърът е обединен с кукления театър под името Драматично-куклен театър „Константин Величков“ и се намира в модерна сграда.

Пазарджишкият исторически музей е един от водещите и най-стари музеи в България. Създаден е през през 1911 г. с решение на Управителния съвет на читалище "Виделина". През 2000 г. се преобразува в Регионален исторически музей с територия на дейност областите Пазарджик и Пловдив. По профил музеят е общоисторически и има няколко основни отдела. Историческите експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 кв. м.

Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 г. в стила на пловдивската възрожденска барокова къща. Собственикът на къщата Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Обявена е за национален архитектурно-художествен паметник на културата.

Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – гр. Пазарджик е основана през 1966 година Носи името на възрожденския художник и обществен деец Станислав Доспевски (1823 – 1878), работил в областта на портретния жанр. Настоящата сграда, в която се помещава галерията, е открита през 1980 г. По-късно в нея се помещава и Регионалният исторически музей. Общата изложбена площ е 800 м². Художественият фонд на галерията надхвърля 10 000 творби. Художествена галерия „Станислав Доспевски“ има два филиала: къща-музей „Станислав Доспевски“ и къща-музей „Георги Герасимов“, както и експозицията на открито на Величко Минеков.

Родна къща на Константин Величков (1855 – 1907) – виден възрожденски деец, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, поет, писател, преводач и художник.

Редовни събития:

21 май – Празник на града — чества се от 1930 г. всяка година, църковен празник на свети Свети Константин и Елена.

Февруари – Ежегоден фестивал за класическа музика "Зимни музикални вечери" основан от проф. Иван Спасов

Октомври – Ежегоден есенен базар на площад "Васил Левски"

13 ноември 2013 г.Всичките 8 нови тролейбусни мотриси вече са доставени в Пазарджик. Това съобщи кметът Тодор Попов. В момента в експлоатация са пуснати 3 от тях. Мотрисите са купени в изпълнение на договор, сключен между “Тролейбусен транспорт – Пазарджик” АД и Търговско – финансова компания “ЛАЗ” ООД, гр. Киев. Цената на една мотриса е 210 879 евро с ДДС. "Имаше много драми по темата. Това е правилният модел и ще продължа да го налагам в Пазарджик. Кога общината щеше да извади 2 млн. лева? Догодина тролейбус ще има до болницата". Така кметът Попов коментира резулта от съвместното дружество между Община Пазарджик и частна фирма и последвалите полемики.

Д-р Иван Симеонов

Познавательные статьи:



Психологические особенности спортивного соревнования

Приготовление дезинфицирующих растворов различной концентрации

Занятость населения и рынок труда

Социальный статус семьи и её типология